Иджилял се опитва да си спомни моменти от живота си. Но лекарите разбират, че тя има частична амнезия. Спомня си само денят на сватбата й с Йиит. Друго не помни. Или по-точно последното, което си спомня е сватбата, след това е мрак в паметта й.
Айтюл упреква Йиит, че се е подвел по преценката на лекарите, че Иджлял може да не се събуди. За това е виновна младостта му и, разбира се Нур.
Йиит не е съгласен с твърденията на леля си и казва, че в нощта на инцидента е предложил развод на Иджлял и, че ако не е била катастрофата, отдавна, те, двамата да са се развели. Нур не е причината за неразбирателството в отношенията им.
Йиит признава, че леля му му е дала много и ще направи всичко възможно Иджлял и детото му да се чувстват добре. Но, той никога няма да се откаже от Нур.
Двамата с Айтюл отиват в болницата, където ги посреща лекаря. Лекарят казва, че Иджлял има частнична амнезия. Йиит се изпълва с надежда, че може да не си спомня периодът на техните отношения. Но лекарят го връща на земята като казва, че часовникът на Иджлял е спрял на 26 март 2008 година. Денят на сватбата й с Йиит. След това всичко е изтрито. Тя не си спомня дори на колко е години.
Нур успява да отвори вратата на стаята, където е заключена, но не излиза на вън, облечена с булчинската рокля, а я нарязва и облича дрехите, които Йиит й е донесъл.
Нур отива при леля си, която й се нахвърля, защото не й се е обадила и не й е казала, къде отива. Леля й е решила, че лудият мъж я е намерил и я е отвлякъл. Нур я моли да се успокои и й обещава да й разкаже всичко.
Йиит се връща с леля си от болницата и бърза да отиде при Нур. Той силно се изплашва, когато вижда нарязаната рокля. решава, че Нур е избягала. Тича при Хафизе и вижда Нур. В погледа му към нея се чете щастие, но Нур бяга от стаята и той я последва.
Вечерта Йиит споделя пред брат си, че години е чакал да се събуди Иджлял, сега това е станало, но той не е щастлив. Брат му му опонира, че доктора е забранил да казва на Иджлял, че се е развел и оженил за друга и го пита какво ще прави занапред. Йиит отговаря, че знае какво ще прави – ще помага на Иджлял да се възстанови и ще ги закриля нея и сина си, но също така ще пази и закриля и Нур. Няма намерение да изоставя Нур.
Мерт тръгва на училище, но се пазари, че иска Нур да го поздрави.
Мерт е ядосан, че майка му е обещала да дойде на първият му учебен ден, но не е спазила обещанието.
Нур си събира багажа, когато дочува разговор на Таяр, в които разговор става ясно, че той играе комар и има дългове.
В болницата по снимка Иджлял трябва да посочи хората, които са на снимката и да ги назове, тя изрежда всичките, без да посочва името на детето си.
Тя не си спомня Мерт. Йиит й казва, че Мерт е техният син.
В училище Мерт разказва, че има много добър баща и майка, която е в рая.
Иджлял се мъчи да си спомни за детето, но не може. Докторът й казва, че трябва още нещо да й кажат за катастрофата. Йиит се намесва и допълва, че и той е бил в момента на катастрофата. Иджлял е отчаяна и казва, че има тригодишен син, а не го помни. Йиит я поправя, допълвайки, че синът им не е на 3 години, а тя е в кома от три години. Тогава Иджлял иска огледало. Тя се поглежда в огледалото и казва, че не иска детето, а иска да й върнат изгубеното време.
Децата са в междучасие. Те се присмиват на Мерт, че не знае, какво е рай. Казват му, че в рая отиват умрелите хора. Мерт започва да вика, че майка му не е умряла. Момчетата се нахвърлят върху него и започва борба.
В болницата,Айтлюл и Йиит са помолени да напуснат стаята, за да се успокои Иджлял. След известно време лекаря казва, че Иджлял е пожелала да види само съпруга си. Айтюл заплашва Мерт, че ако с нещо обиди дъщеря й, ще го унищожи...
