Кьосем изпраща принцеса Фария в Ускюдар. Атике иска от Валиде султан обяснение, защо тя е изпратила Фария в Ускюдар.

По пътя карета на Фария е нападната от хората на Синан паша. Принцесата успява да избяга. На пазара,тя се сблъсква със Синан паша и той й предлага укритие. Когато той се подготвя собственоръчно да убие принцесата, в стаята влита Султан Мурад. Той е предупреден от Атике Султан. Принцесата се връща отново в двореца.

Фария успява да се спаси от нападение на хората на Римския папа и Синан паша, които се опитват да я убият. Мурад спасява принцесата. Той обвинява Кьосем султан в покушението над Фария.

Настъпва много специален момент за Мурад и Фария. Мурад за първи път целува принцесата.

Сипахите нападат Естер хатун, като по този начин смятат, че наказват Кьосем Султан. Те приемат, че Кьосем султан ги е измамила с парична компенсация и заграбват няколко съндъка със злато.

Мурад е бесен, той мисли, че Кьосем е устроила нападение над принцесата. Кьосем и Мурад се карат. Кьосем успява да го убеди, че това не е така. Мурад иска да узнае, кой е издал Фария на хората на Папата.

Синан паша се среща с Айше Султан, майката на децата на Мурад и негова наложница, и моля тя да не го издава при никакви обстоятелства. Ако Султана го заподозре, тя да посочи друго име.

Биография

Детство и училищни години

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово, до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.

Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлиите“ – прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни.

Когато Лили е 7 – 8 – годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4 – 5 – и клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение, тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на Републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото.

През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“, срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956 – 57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков[2] Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т. нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на Катерина Валенте и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.

След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си, около 1959 г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.

Насочване към професионалното пеене

Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски магнитофонен запис на концерта и така тя разучава песента.

Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т. нар. „категория“ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), поради което започва за около две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това, на прослушване от комисия в Русе, получава „трета категория“ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.

През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. Оттам ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.[5] Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата обаче не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата.

Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов[6], който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг – присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.

Начало на кариерата в София

През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.

От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в сградата на БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в Румъния заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.

Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), народните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис (Connie Francis), Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3 – 4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.

През 1964 г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добие по-широка известност.

Първи записи и популярност

Успехът в зала Универсиада дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд.

През 1964 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“, с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В Букурещ бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител, тъй като тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, казва се „Lili Ivanova – Recital“, съдържа 8 песни, две от които на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това Леа Иванова с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Кавър версията на Лили Иванова също се приема много добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.

Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва любов, започват връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което участва и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 г., двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев „единствената (ми) любов“. След сватбата си те заминават на турне в СССР.

В този период е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1965), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.

Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1964 г. Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валяк, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча.

През 1965 г. певицата се снима в игралния филм „Неспокоен дом“ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре изпълнява песента „Cuore (Сърце)“ на Рита Павоне.

Лили Иванова продължава да радва със своите изпълнения и днес хилядите си почитатели.

Източник: Уикипедия

Мурат назначава везир, без съгласието на майка си, а сестра му Гевхерхан го обвинява, че е оставил сина й сирак. Кьосем се опитва да вразуми сина си, но той й нарежда да му се подчинява като всички в империята. Пленяват кораба на Фария и тя моли да я отведат в двореца.

Пристигат хора, които се представят за гвардейци, но тя не им вярва и ги напада. Сам падишахът се появява и я спасява. Фария не вярва на въоръжените нападатели и моли султанът да я спаси от чичо й Ищван , който с благословията на папата е убил баща й. Папският легат моли Синан паша да отвлече принцесата. Тя притежава писмо, с което папата призовава европейските крале да се съюзят срещу Мурад. В него има имената на шпионите в Константинопол.

В двореца падишаха оневинява майка им пред Гевхерхан. Обещава да я омъжи, но тя иска да напусне двореца. Повелителят забранява да напуска Топкапъ. Синан се надява майка му Гюлбахар да се върне след оттеглянето на Кьосем. Пратениците на папата искат от султана да им предаде Фария. Кьосем обещава на първенците постовете, които искат, но ги предупреждава, че ще бъде жестока, ако се разбунтуват отново.

Мурад разпитва пленницата си. Тя му предава писмото на Маркус.

Падишахът го дава на доверен човек, който да го разчете. Султанът разбира какви са плановете на спахиите и действията на Кьосем. Кеманкеш му кацва, че искат да му отнемат трона в полза на Баязид. Заповядва да доведат принца с доверениците му. В негово присъствие убива бунтовниците

Във „Великолепният век: Кьосем” има не само кръвопролития. Ражда се едно трепетно чувство. Мурад вижда Фария да влиза в църква. Кани я да яздят заедно, а на съпругата си разказва, че през нощта е бил зает с държавни дела.

Какво ще видят зрителите в епизод 15 на сезон 2 на "Великолепният век Кьосем"?

Мурад е бесен, той мисли, че Кьосем е устроила нападение над принцесата. Кьосем и Мурад се карат. Кьосем успява да го убеди, че това не е така. Мурад иска да узнае, кой е издал Фария на хората на Папата.

Синан паша се среща с Айше Султан, майката на децата на Мурад и негова наложница, и моля тя да не го издава при никакви обстоятелства. Ако Султана го заподозре, тя да посочи друго име.

Какво ще видят зрителите в епизод 14 на сезон 2 на "Великолепният век Кьосем"?

Фария успява да се спаси от нападение на хората на Римския папа и Синан паша, които се опитват да я убият. Мурад спасява принцесата. Той обвинява Кьосем султан в покушението над Фария.

Настъпва много специален момент за Мурад и Фария. Мурад за първи път целува принцесата.

Сипахите нападат Естер хатун, като по този начин смятат, че наказват Кьосем Султан. Те приемат, че Кьосем султан ги е измамила с парична компенсация и заграбват няколко съндъка със злато.

Какво ще видят зрителите в 13 епизод на 2 сезон на "Великолепният век: Кьосем"?

Кьосем изпраща принцеса Фария в Ускюдар Атике иска от Валиде султан обяснение, защо тя е изпратила Фария в Ускюдар.

По пътя карета на Фария е нападната от хората на Синан паша. Принцесата успява да избяга. На пазара,тя се сблъсква със Синан паша и той й предлага укритие. Когато той се подготвя собственоръчно да убие принцесата, в стаята влита Султан Мурад. Той е предупреден от Атике Султан. Принцесата се връща отново в двореца.

Минават дни. Кьосем събира верните паши, еничари, улемити и воини, които да отмъстят на предателите и да свалят от трона Мустафа.

Под давлението на войниците, Халиме се съгласява да убие Давуд паша. Него го хващат верните хора на Кьосем и го водят в крепостта Едикуле Дилруба е отчаяна, тя е намерила в лицето на Давуд сродна душа и моли Халиме да отмени смъртното наказание на Давуд, но тя отказва, тя е принудена да пожертва Давуд, за да оцелее самата тя.

През това време Кьосем чака Давуд в крепостта. Тя нарежда на еничарите дълго да мъчат Давуд паша, толкова дълго, че сам той да моли да го убият.

След като не успява да спаси децата на Акиле и Осман, Хюмашах решава да се върне в Египет. Бюлбюл ага се опитва да я спре, но тя отговаря, че в столицата нищо повече не я задържа, тя е загубила всички, които е обичала – Искендер, Валиде Султан, Зюлфикяр. Тя му предлага, той да тръгне с нея, но Бюлбюл ага решава да остане с Кьосем.

Кьосем се готви да обяви шехзаде Мурад за новия Султан. Тя облича най-хубавите си дрехи и украшения, а също така слага знаменития пръстен на властта на Хюрем Султан. Кьосем султан е съпроводена от Бюлбюл ага, Хаджъ ага и Еджен. През това време, верните хора на Кьосем и носят „привети”: На Халиме е сложена отрова в закуската и тя е умряла. Мустафа не може да разбере какво се случва. Дилруба е заклана от момиче от харема. Възмездие настига и участниците в еничарския бунт. Мансур ага и Килиндир ага и Омер паша са убити.

Кьосем Султан и младия шехзаде Мурад излизат пред войниците, които поздравяват новия Султан.

Шуле страда за Хасан.

Мелек вижда възможност и отвлича Хасан от приюта.

Дженгиз се разплаква пред Шуле и ляга в краката ѝ.

Полицията идва в дома на Шуле и Дженгиз и ги арестува.

В участъка двамата виждат Зейнеп и Джахиде и се нахвърлят върху тях.

Мелек скрива Хасан в дома на съседката.

Шуле отива в дома на Джахиде да търси Мелек и Хасан. Вдига скандал.

Мелек и Хасан се прибират и им отваря Гьонюл. После Гьонюл води двете деца в дома си, а старата Зейнеп си играе с тях.

Източник: Теленовелас

В „Черна любов” Фехиме разкрива поредното предателство на дъщеря си, Хакан признава на Кемал с какво го държи Емир

В следващия епизод на „Черна любов” Нихан научава поредна болезнена тайна. Емир й казва, че Зейнеп е била до брат й в последните мигове. В последния момент обаче успява да я убеди, че е невинна за смъртта му.

Нихан се вижда с любимия на брега. Двамата стават свидетели как Асу предава информация на Емир. Кемал разкрива на Нихан, че врагът му и собствената му годеница са брат й сестра. Обещава й отмъщение, каквото заслужват, но я моли да му се довери.

Зейнеп се вижда с другия си брат. Разказва му за преживяното и си спомня как е убила мъжа си, обидена от отношението му. Признава му тайната си. Тарък й казва, че Нихан никога няма да разкрие истината.

Кемал има проблеми с банката и благодарение на Нихан разбира какво точно е издала за бизнеса му Асу. Лейля запознава сестра си с Айхан. Тарък предава отново брат си, без да знае как Зехир заснема разговора му с Емир. Кемал уволнява неудачника.

Нихан нахлува в дома на Асу. Въпреки, че съперницата й в „Черна любов” се прибира, тя успява да разбере, че е наясно с произхода си и е в заговор с Галип. Кемал предава акциите си на Емир. Хакан се изповядва на Зейнеп.

Кемал спасява Нихан от възможността Асу да я разкрие. Тя му казва какво е научила. Зейнеп отново се среща с Емир. Фепиме я вижда и проклина. Зейнеп настоява майка си да заблуди мъжа си и дори я заплашва със самоубийство. Фехиме казва на Хюсеин, че Хакан иска дъщеря им за жена.

Нихан, ужасена наблюдава все по-голямата близост на дъщеря си с Емир. Той е доволен и й казва, че момиченцето вече е избрало баща си. Кемал притиска Галип с разкрития на нечестните му ходове. Хората на Емир не могат да открият участниците в търга, защото Айхан и Зехир са ги отвели. Галип дава правомощия на дъщеря си, но Нихан вече е изпратила Кемал на срещата им.

След това Асу обяснява на годеника си, че баща й я плаши със самоубийство. Той й „разрешава” да приеме дела му в компанията. Двамата се женят преди да бъде прехвърлен дела.

Щом започва заседанието, на което Галип обявява оттеглянето си, Кемал се появява с брачното свидетелство и поема бизнеса му като старши съдружник. Емир си тръгва, но се досеща кой стои зад поредната му загуба.

Братът и сестрата се заплашват. Той иска да разкрие самоличността й, тя – кой е истинският виновник за смъртта на Озан. Кемал целува Нихан и й обещава да се оженят щом приключи с Емир и семейството му.

Фехиме не може да прости на дъщеря си. Казва й да се омъжи и да напусне бащината си къща. Зейнеп вижда снимката на Дениз при майка си. Тарък дава доказателство на брат си, че му е верен и разкрива, че Зехир се вижда със Зехра.

Журналисти притискат Емир с въпроси за сестра му пред Нихан. Вилдан прекъсва поредната среща на сестра си с Айхан и я моли да проучи миналото му.

В присъствието на Асу, Кемал гледа репортажа. Тя припада, но след като отваря очи отново, признава истината. Той я гони от дома си. Асу отива при брат си с обещание да навреди на Кемал и да му върне акциите.Нихан отново подслушва и предава информацията на любимия.

В следващия епизод на „Черна любов” хората на Туфан тръгват по петите на Айхан и подпалват колата му по нареждане на Емир. Кемал иска информация за полицаите, които са разследвали смъртта на Озан. Казва на Хакан, че няма да разреши на сестра си да се ожени за него.

Източник: womanonthetop.net

Враговете на Кьосем се надигат на бунт и убиват верни нейни хора, в това число и бившия велик везир Хафиз Ахмед паша. Кьосем съветва Мурад да влезе в преговори с метежниците Султанът при метежниците и им показва братята си Баязид, Касъм и Ибрахим. След това моли Бог да му помогне в усмиряването на враговете.

Римският Папа получава вест, че дъщерята на княза на Трансилвания Габор Бетлен Фаря е убила племенника му и е избягала в Османската империя. Лалелазар калфа съобщава на Кьосем, че Султана е напуснал Топкапъ.

Султанът се среща с мюфтията Яхия ефенди на тайна мисия. Великия везир Топал Реджеп паша и Синан паша съобщават за случващото се на предводителя на антиосманското общество свещеник Корнелиус.

Кьосем вече не е регент на Мурад. Мурад започва да управлява самостоятелно.