phototargets.com

Сватбата, най-светли ден в живота на човека. Двама млади са решили да създадат семейство. Родители те са уведомени, годежът е минал. Ето как е протичала една българска сватба в миналото и какви традиции са се спазвали.

Какви са народните обичай и вярвания за сватбата?

Народната сватба започва с редица обреди в моминия и момковия дом. В дома на невестата са засевките - обред, при който започва замесването на сватбените хлябове. Освен за храна те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката. Ме сачката трябва да бъде дъщеря на живи родители. 3асевките започват с песен.

Пръстен и момини гривни в брашното или житото са символи на сключен брачен договор. Сватбените краваи са с изключително богати и красиви релефни изображения. Наричат се "кумови краваи" , "невестини краваи" , "младоженски краваи" или "гълъбета" и "гълъбник", защото отгоре се слагат птичета от тесто.

Сватбеното знаме, наричано "пряпор", "стяг", "бай рак", се приготвя или в дома на невестата, или в дома на младоженеца, а може и в двата дома, след което знамената се съединяват в едно, символизиращо сватбения съюз. То е бяло или червено, а понякога и с двата цвята. 3акичва се с цвете, на върха се забива "позлатена" ябълка (глава лук, чесън) и се привързва босилек с червени конци. Вярва се, че тия предмети имат магическа сила, даряват здраве и благополучие, предпазват от магии. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена с един удар, за да бъде венчилото само едно. По някои места момите украсяват сватбено дръвце, което се предава на кума срещу откуп.

Важен момент е ресането на  момата, чрез което се символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, за които свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела косата си разпусната и непокрита, а след омъжването - сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминската вечер - последната в бащиния дом. Замяната на моминската плитка с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането настроението в дома на момата е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството.

На ресането на момата отговаря бръсненето на  младоженеца, извършвано преди да се вземе невестата от дома Й. То е тържествено и символизира края на ергенството.

По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. След това сватбарите тръгват за невестата. У момини те намират пътната порта или входната врата затворени. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп.

Преди да я вземат сватбарите, невестата се забулва с плътна червена тъкан, така че лицето й да не се вижда. При извеждане на невестата от дома й се пее прощална песен.

Традиция за сватбата в дома на свекървата

В дома на младоженеца свекървата я посреща с мед и масло или хляб и сол. За нея се пее като за снаха-отменница. Невестата трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом. В песните, които се пеят у момкови, се говори за красотата на младоженците и често булката се сравнява със слънцето. Празненството продължава и през първата брачна нощ, като се извършват множество ритуали за предпазване на младите от магии.

Сутринта невестата се отбулва, извежда се на двора под плодно дърво и булото й се замята на него. Първият ден тя ритуално се включва в домашната работа и с това се утвърждава принадлежността й към този дом.

Сватбата завършва с така наречените "nоврат"и" една седмица след централното сватбено тържество младите отиват на гости у родителите на невестата.

След завършването на всички сватбени обреди младоженците са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.

Как протича една съвременна сватба?

Тук ще ви представим как протича една съвременна сватба, какво запазва от традициите и с какви нови моменти се обогатява. Ще обясним смисъла на някои действия и символи на това тайнство.

Обикновено сватбеното тържество протича по следната схема: първо младоженците сключват граждански брак в обредния дом на общината; след това следва венчавката в избраната от тях църква; тържественият сватбен обяд или вечеря се провежда обикновено в някой ресторант или в дома на младоженеца.

Празникът наближава. В разгара са трескавите приготовления за сватбата. Домът, в който предстои сватбеното тържество, трябва да добие празничен вид. Постарайте се в помещенията, в които ще бъдат гостите, да не остане нищо излишно. Да има повече светлина и непременно много свежи цветя.

Всяко сватбено тържество е  различно и неповторимо.

Прояви на лош вкус по време на сватбата

Трудно е да се определи най-сполучливият вариант, но има ред  "традиции", които трябва да избегнем като проява на лош вкус и еснафщина. Ето някои от тях:

- некрасивите покани с целуващи  се птички и обиден

текст "Подаръците се приемат в пари";

- безвкусно отрупаните с панделки и кукли коли;

- целуването на ръце с отворена чантичка - касичка;

- "остроумните" подмятания към младите;

- безсмисленото пиянство и преяждане;

- кънтяща, заглушаваща всичко "сватбарска музика".

Сватбеният ритуал е наследил от миналото много красота и национално своеобразие. Ето някои от традициите, които притежават жизненост и днес:

Здраво се крепи обичаят посрещане и изпращане на кумовете. Кумът си остава и днес най-влиятелната личност за младото семейство, затова той е обект на особено уважение в сватбения ден.

От векове като символ на свежест, младост и красота важно място заемат цветята. Белият булчински букет е знак на светлия и радостен живот. Неповторима е прелестта на свежите цветя.

Друг традиционен белег е воал ът на булката. Днес  той е допълнителна украса, която прави младоженката център на внимание.

Пръстенът като символ с древен произход, християнството надарява с божествено знаменование. Той символизира любовта и щастието на младото семейство, белег е на семейно положение.

"Любов с пръстен - любов безкрай", казва народната мъдрост.

Посрещането на младоженците след сключването на брака с пита хляб и сол е древен обичай. Пиенето на вино от една и съща чаша е символ на здравия съюз.

Поливането на вода при извеждането на младоженката от бащиния дом се приема като пожелание за щастие и благополучие в живота на младото семейство. В съвременната българска сватба като основни елементи остават музиката, песните, сватбената трапеза, белите пешкир и и кърпички, които изявяват сватбения кортеж и символизират светлия път в живота.

Поднасянето на подаръци на младоженците е традиция, в която трябва да се избягват рецидивите на еснафщина, на надпревара, характерна с поднасянето на излишни ве щи, Oкичване с банкноти и други неестетични прояви.

Предпочитанията към църковния обряд за сметка на гражданския ритуал има своите причини. На първо място той е стар и зареден с традиция. От друга страна носи в себе си празничната изключителност - голяма тържественост, очарование от тайнството, от фантастичното и приказната. Църквата благославя семейството и го превръща в тайнство. Основната част на венчавката е възлагането на венците на младоженците с думите: "Венчава се божият раб ... за божията рабиня ... в името на Отца и Сина, и Светия дух". След това трикратно се произнася кратката молитва "Господи Боже наш, със слава и чест ги венчаЙ".

Церемонията свършва с приемане на хляб и отпиване на вино от обща чаша като образ на Светото причастие.

Венчавката може да се състои, ако младоженците са кръстени. Кумовете също трябва да са кръстени. За ритуала близките занасят в църквата хляб, вино, сладки, които се раздават на присъстващите за здраве и дълъг семеен живот. На излизане от църквата над младоженците се хвърлят жито, дребни пари, бонбони и цветя.

Условия за встъпване в църковен брак:

- да се предостави препис от акта за сключване на граждански брак;

- младоженците представят декларация, че са източноправославн,и и нямат забранено от църквата родство и не встъпват в пети брак.

Забранени родства за сключване на църковен бра са следните:

а) кръвно родство по права линия до безконечност;

б) кръвно родство по съребрена линия до пета степен

включително;

в) по сватство до трета степен;

г) по троеродие първа степен;

д) по свето Кръщение (духовно родство) - първа степен и втора - кръстник не може да встъпи в брак с родителите на кръщелника си.

Не се позволява венчавка:

1. През Великите пости - от Сирни заювезни до вторник на Светлата седмица.

2.            През Богородични пости.

3.            През Коледни пости - от Коледни заговезни до Въведение Боюродично и от Игнажден до Богоявление.

4. Срещу неделя, срещу Господски и Богородични празници, срещу деня Отсичане главата на Йоан Кръстител и срещу Кръстовден.

Изборът как да протече сватбеното тържество зависи най-вече от младоженците. Не бива да им се натрапват желанията на родители и роднини, защото не трябва да забравяме чий всъщност е този светъл празник.

Етикет по време на сватбата

Някои неща, които изисква етикецията при сватбата:

- Поканите трябва да бъдат отправени поне десет дни предварително и името на гocтa да бъде изписано на ръка.  Поканеният е длъжен своевременно да отгвори дали ще присъства на тържеството.

- Недопустимо е поканения  да доведе непредвидени  гocти.

- Първият тост за новобрачните  прави  най-възрас-

тният и уважаван гocт.

- Младоженецът приветства  гостите.

- Добре е подаръците да се изпратят предварително.

- Букетът от свежи цветя за булката е приятно задължение за всеки  гocт.

- Подаръкът да не бъде интимен и да е съобразен с вкуса и нуждите на младоженците.

Ако все пак подарите пари, поднесете  ги обезателно в плик.

- Абсолютното право да блестят и да бъдат център на внимание в този ден принадлежи на младоженците, затова се постарайте да не доминирате над тях с нищо.

Изпратете картичка по случай сватбения ден от ТУК