phototargets.com

Имен ден.Честване на имен ден

Честването на именния ден е хубав народен обичай, много разпространен и силно свързан с бита на българина. Съвременният човек запазва онези традиции, които отговарят на неговата култура. Оказва се, че именните дни са едни от празниците, към които всички проявяваме все по-силна привързаност. Разбира се, именните дни имат както защитници, така и противници, които държат на рождените дни като алтернатива на именните. Противниците са на мнение, че тази традиция е отживяла времето си, че много пряко е свързана с религията, дори че увеселенията водели до пиянство. Всъщност няма нищо лошо в това, че на именните дни "едни се събират заради светията, други заради ракията", както казва една поговорка. Важното е да се зачете човекът, носещ това име. Освен това празнуването на именните дни е една чисто православна традиция, с корени далеч в миналото. Католиците нямат обичай да отбелязват именните си дни, това е ,,патент" само на православните. Не е случайно и това, че най-големите светии се честват през зимните месеци - тогава, когато хората са почивали от труда на полето. Именните дни лесно се откриват като дни за празнуване - нали всеки знае кога е именният ден, а съвсем ограничен кръг от хора могат да кажат кога е рожденият ден на този или онзи познат.  Известно е, че българинът най-много обича да се весели, а тази хубава народна традиция събира хората да се опознаят, да разнообразят сивото си ежедневие. И най-вече - тя показва вниманието към отделната личност.

От кога е традицията за честване на именните дни

Именните дни съществуват у нас отдавна. С въвеждането на християнството в България хората започнали да кръщават децата си с имената от този календар и да почитат светците за покровители на децата им и на цялата къща. В деня, когато църквата чествала съответния светец, детето, носещо името му, отивало в черквата, занасяло там обреден хляб, а свещеникът му четял молитва за здраве. Като продължение на старата езическа традиция на жертвоприношения в дома на именника се приготвяла богата трапеза. Тази традиция се е запазила и до днес.

С течение на времето народът започва да свързва даден празник не само с името на този или онзи светия, но и с хората, които носят това име. Така денят на Св. Василий става Васильовден, на Св. Георги - Гергьовден и т. н. - или те стават дни на Васильовците, на Георгьовците. Ако сте забелязали, дори и отявлени атеисти не се отказват от честването на именни дни и по този начин косвено признават религиозния празник. Някои даже търсят прилика между календарния ден и името си, за да имат свой имен ден - Веселиновците на Васильовден, Бойковците - на Богоявление т. н. Напоследък при избора на име за новородено роднините започнаха да се връщат към православните имена или да възобновяват поддържаното с векове родово име. Повече за щастие станаха Ивановците, Мариите, а по-малко - Габриелите, Мариелите например. Изборът на име се отърсва от непременното подражание на чужди традиции в тази област, което много често водеше до смешни и нелепи ситуации.

Как се ходи на имен ден?

Всеки знае, че на имен ден не се кани. Който иска да поздрави някого, може да го направи по телефона или лично. Традиционните поздрави са "Честит имен ден", "Да се слави името ти", ,,3а много години". Не е задължително да се поднася подарък на именника, но всеки би се зарадвал на едно цвете, книга или друг малък знак на внимание към него.

Именните дни празнуват предимно възрастните хора

Децата и младите предпочитат да отбелязват тържествено рождените си дни. Но с течение на годините всички започват да осъзнават деня на своя светец като един необходим и много приятен празник На този ден хората не си гостуват само на роднинска основа, както е било в миналото, а той е повод да се съберат близки и приятели.

От старите вестници можем да разберем как са се празнували именните дни в миналото. Наред с рекламите няколко дни преди именните дни започват да се появяват съобщения за това, че някой, носещ името на този или онзи светия няма да приема гости. Това е било знак да пропуснеш да направиш визита на този човек. Ако няма обява хората се считали длъжни да отидат и да го поздравят в дома му за именния ден. Черпело се с ликьор, сладко и бонбони, с чаша вино и мезе. Домакините особено много са държали домът им да свети от чистота на този ден, защото било голям срам като дойдат гости, да те сварят неподготвен и

разхвърлян. По-късно започва традицията да се приготвят ястия и да се дава вечеря за имен ден. Празничната трапеза е изцяло съобразена с църковния канон - ако отидеш на Никулден - обезателно ще ти поднесат риба, ако отидеш на Гергьовден - ще опиташ агнешко, а на Петровден се прави задължително пилешко.

От ден на ден именните дни започват да се осъзнават като все по-необходими и желани празници за всички нас.

Поздравете именниците с картички от ТУК.