Земята, по която раснем,
и дъжд свежи,
и жега жари я,
и тя за нас е най- прекрасна
и носи името – България!
Кой ме люлее в омайното утро пробудено?
Кой ме зове из усоите с майчински глас?
Ти ли земя, с пъстротата на цветните губери,
опияняваш душата ми в ранния час?
България!
Символ на родната красота е българското знаме,запазено чисто и неопетнено през дългите години на робство и тирания, чак до наши дни.
В този тържествен за нас ден, нека посрещнем българското знаме и чуем химна на Република България.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОСТИ, СЛОВО НА ДИРЕКТОР
Петнайсти е, и пак Септември
и никак той не е обикновен.
Той весел е, макар че е наверно
и най-сериозният, тоз пръв учебен ден!
Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина –
в села и градове, навред кънти.
И ние хилядите ученици,
към този звън летим като орляк
и с бодрите си, весели редици
изпълваме училището пак.
Ей, лельо ! Рано в утринта,
разтваряй тежката врата !
Привет, учители добри !
Привет от родните гори !
Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско утро озарен,
начало на живота ни прекрасен –
как радостен си, пръв учебен ден !
МИЛИ ПЪРВОКЛАСНИЦИ,
В зениците ви радост свети
и на очакване лъчът.
С усмивки скрити сред букети
в клас влизате за първи път.
И Слънчо, първокласник весел,
припряно между вас търчи.
Не чанта, облаче понесъл,
вместо цветя – букет лъчи.
Здравей , училище любимо !
Запей, звънче, със ясен глас !
Пораснах в детската градина,
а днес съм вече в първи клас.
Сбогом взех си с детската градина,
първокласник станах таз година.
Трепка майка ми щастлива
ученик съм, ученик съм аз.
Сбогом, кукличко добричка !
Сбогом, малко мече !
Аз от днес съм ученичка
като батко вече.
С вас по – малко ще играя,
да сме си наясно !
Трябва всичко сам да знае
всеки първокласник.
Да си първокласник – то не е шега.
Колко много грижи имам аз сега !
По часовник ставам – времето следя.
Мирно на чина си, трябва да седя…….
Пиша, пиша букви и чета на глас
и разказвам ясно, и внимавам в час.
Много, много грижи имам аз сега
да си първокласник – то не е шега.
/дете със звънец/
Звъни, звънче, звъни! България зове –
за пътища и висини невръстните си синове!
/дете с ключ/
Трепва сребърната чаша на училищен звънец.
Влизай, малко първолаче! Тук е твоят бял дворец!
/дете с менче/
Учете се, малки дечица, пишете, четете
и своята малка главица с разум напълнете!
Първокласници влизат в училището, водени от учителката им, като минават под арка от цветя и по бяло платно.
Съставил: Е.Билбилева
Поздравете учениците с Първия учебен ден с картички от ТУК
