Бялото е цвят на чистота и невинност, на радост. В древноиндийската философия бялото е цветът на водата, черното - на земята, червеното - на огъня. За българина бялото е знак за красота. Хубавият човек в народната.
песен е бял („бяла Рада", „бял Димитър"). Бял е южният вятър, бяла е рев Дунав - най-възпяваната от българина река. Белият цвят също е символ на родно, наше, бяла българка, бяло бакалче, черният съответно е чуждият човек, народност, вяра.
Бели са и празничните дрехи, невестината премяна, празничните погачи. Бял е конят, на който я качват, за да прекара „бял век" с младоженеца Върху бяла вълна се стъпва при венчавка. Пътя до новия си дом младите извървяват по бяло платно, вълна, конец. Водата за различните случая з носи в бяло котле. Белият цвят на сватбеното знаме е символ на слънцето, на чистотата на невестата и на дълголетието.
Бялото е знак за светлина и в литературата често я замества. Праведниците са облечени в бели дрехи, ангелите - също. В бяло са облечени жреците. Загатва за досега им със света на сенките, за непонятната сила ш ходят там, да се връщат, да издават тайни.
Бял е и цветът на смъртта, мислена от старите българи като новопридобита невинност, сакрална чистота. Затова и платното, което се обли* под дрехите на мъртвия, е бяло - „да лети с него на оня свят". В Странджа почти допреди век траурът е бил бял. Чрез него скърбящите временно е приобщават към светия, чист, отвъден свят на душите.
